ИДЕЯТА

Да проучим начина на отразяване в българските медии, на теми свързани с епидемията от СПИН и засегнатите от нея. Извършваме това проучване, водени от собствените си професионални и лични разбирания за важността на коректното отразяване за разбирането на проблемите свързани със СПИН.

Авторите сме трима:

  • Милен Чавров – с над 20 години опит в работата с хора, живеещи с ХИВ, обучител и консултант
  • Ивана Мурджева – адвокат, дългогодишен сътрудник на организации, работещи с хора, живеещи с ХИВ
  • Запазващ анонимността си активист, професионално изкушен от журналистическата професия и с опит в работата с хора, живеещи с ХИВ.

Проучването ни не претендира да е напълно изчерпателно, но в обхвата си ще покаже работата на медии от различен тип – електронни, печатни, интернет базирани, подбрани според достъпността на архивите си. Ще направим оценка по няколко критерия, ще представим добри и лоши примери за журналистическа работа и ще опишем допусканите грешки.

Обхватът на Проучването ще бъде разширен, според нашите възможности и разбирания.

Ще представяме и текущото отразяване на проблемите и ще показваме „кой, какво прави“

Ще споделяме тънкостите при разбиране на предоставяната от институциите информация и останалото в тайна от обществеността.

За целите на оценката сме определили собствени критерии, базирани на компетентостта на всеки от нас и на отговорността, че работим за хората, живеещи с ХИВ.

Какви са те и мотивите ни да ги създадем, ще представим възможно най-подробно сега:

  1. Минимум Папагалщина– (скала на оценяване 2-6, като 6 е най-добра оценка)

Папагалщината е ползване на готови материали, предоставени от институции и др. източници, без проверка на данните и без интерес към пълнота на отразяването на темата.

Създаването на този критерий е своеобразна провокация към безкритичното повторение и ползване на официалните съобщения, като предоставяните от Министерство на здравеопазването, без интерес какво всъщност се крие зад тях. Тази занаятчийска практика, позволява например да се използват данните за манипулиране на реалното състояние и създаване на грешна картина, например за броя на засегнатите от ХИВ хора. Години наред МЗ съобщава дадена цифра (за 2016 това е 2460) и масово медиите обявяват, че 2460 са „българите с болестта“ в момента.  Но истината е друга. Тази цифра отразява регистрираните случаи от началото на водене на статистиката през 1986 г, но не и брой на живи хора. В общата цифра са включени и всички починали и с неизвестен статут, някога регистрирани като ХИВ-серопозитивни от 1986 г. насам.

Нагледен пример за тази манипулативна практика е статистиката изнесена от МЗ  по повод на 1 декември 2016 г. тук: http://www.aidsprogram.bg/static_info1.php?main=data , където  виждаме следния пасаж: „……. носителите на ХИВ в страната са официално 2 460 лица.“ По-нататък е написано: „…. общо 1142 души с ХИВ се проследяват в секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН.“ Т.е. сметката показва, че се губят 1318 човека, които са повече от половината от общия брой.

От друга страна намираме в съобщение на МЗ от 14.05.2016 г: http://www.aidsprogram.bg/news-show-view-402-bg.html следното: „……а общо от 1986 г. броят на починалите е вече над 1 000 души.“. Т.е. за над 1000 от губещите се 1318 е ясно, че са починали със сигурност, според статистиката водена в специализираните места за лечение на пациенти с ХИВ. Но, ако някой е починал в друго лечебно заведение, в къщи или в чужбина, официалната статистика на МЗ, не може да го отчете и този общ брой е значително по-голям.

Къде е истината тогава в обявеното за 2016г „……. носителите на ХИВ в страната са официално 2 460 лица.“, след като живите към момента са не повече от половината от тях?

Информация или манипулация ни поднася МЗ и след това медиите „Папагали“, ползващи тези данни безкритично?

По подобен начин прикриват ли се и други данни и проблеми, например с лечението на пациентите с ХИВ, за работата на центровете за тестуване, за порочни политики и практики при работата по Изпълнение на Националната Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ и др? Отговорът ни е ДА!

  1. Преобладаващ стремеж към емпатия или обратното „изстискване на лимона“ – (скала на оценяване 2-6, като 6 е най-добра оценка)

Стремеж към повече информация в съчетание с разбиране/вникване, а не формално изпълнение на ангажимента.

  1. Принос към ограмотяването (здравното образование) – (скала на оценяване 2-6 като 6 е най-добра оценка)

Например правилно или не ползване на терминологията:

Грешен е израза – болен от СПИН, доколкото се използва за всеки ХИВ-серопозитивен, а далече не всеки е в напредналия стадий на инфекцията наречен СПИН. Със съвременното лечение, започвано веднага след откриване на положителен ХИВ статус, ХИВ-позитивния на практика никога не достига до СПИН.

Грешни са също – Болен от ХИВ, заразени със СПИН, заразени от СПИН, заразени от вируса на ХИВ, заразени с вируса на ХИВ

Правилните изрази в тeзи случаи са: ХИВ-серопозитивен, ХИВ позитивен, човек живеещ с ХИВ, носител на ХИВ

Неправилни са също и: Превенция на ХИВ/СПИН, превенция на HIV/СПИН, доколкото  „СПИН НЕ Е ВИРУС ИЛИ ИНФЕКЦИЯ“

Ако успешно „превентираш“ заразяването с ХИВ, няма как да се развие следствието от заразяването СПИН, така, че Превенция на ХИВ е напълно достатъчно и коректно.

  1. Избягване на жълтения – (скала на оценяване 2-6, като 6 е най-добра оценка)

Жълтенията е склонност да се отразява предимно това, което би предизвикало любопитството на читателя по отношение на личен живот, скандал и действия, свързани с отхвърляне от страна на обществото. Обикновено се изразява с гръмки заглавия, привличащи вниманието на читателя.

  1. Липса на стигма и език на омразата – (скала на оценяване 2-6, като 6 е най-добра оценка)

В материала прозира злонамереност и дискриминация. Обикновено се използват стигматизиращи думи и изрази като „спинозен“, „сее зараза“.

  1. Ангажираност за защита от разпознаване, запазване анонимност – (скала на оценяване 2-6, като 6 е най-добра оценка)

Критерият е наложен от опита ни и сериозната поредицата от рискове, които ние наричаме с обобщението „социална смърт“  при разкрит ХИВ положителен статус. Сред тях са риск от отхвърляне, загуба на работа, отказ да бъдат обслужвани, вкл. и лекувани и много други.

Приложим е предимно за електронните медии, при участие зад параван, в сянка и с или без обработка на гласа. Това са съвсем обичайните практики, с които се подвежда интервюирания, че е напълно защитен от разпознаване. Но при такива участия, ние без проблем сме разпознавали всеки ХИВ-позитивен, с който някога сме работили, а какво остава за други хора, в неговото обкръжение, местоживеене, работа.

И при други видове медии се допуска прекалено ненужно конкретизиране на обстоятелства около лицето от материала, които могат да помогват да идентификацията му. Например описание като:  „Млад мъж, на 16 години страдащ от хемофилия и живеещ в Мало Бучино „ (малко населено място, където може и да няма друг на 16 г. и с хемофилия) дава възможностите за разпознаване или направо го разкрива.

  1. Последователност– стремеж към редовно отразяване и следване на един стил – (скала на оценяване 2-6, като 6 е най-добра оценка)

Критерият позволява да се проследят добри или лоши практики и тенденции в работата на определени автори и медии.

  1. Наличие на автор – (скала на оценяване да/не)

Критерият позволява да се проследят добри или лоши практики и тенденции в работата на определени автори и медии.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close